СДС подкрепи много от грешните управленчески решения заради Иван Костов. Синята коалиция гласува два пъти за очевидно провален държавен бюджет на ГЕРБ. Това заяви в ефира на „Здравей, България" лидерът на Съюза на свободните демократи Стефан Софиянски в коментар на окончателното разпадане на „Синята коалиция".

„Костов има заместник-министри в кабинета, той участва във властта поради което той споделя с ГЕРБ отговорността за управлението на страната". Не може да участваш в управлението и същевременно да си опозиция, коментира още бившият премиер и столичен кмет.

Той подчерта, че против обединението на светло- и тъмносините на съвета във вторник са гласували представителите на СДС, които много искат да участват в управлението, но все още не са стигнали дотам.

Отхвърленото споразумение между двете десни партии не е добро решение за всички, „които имат сантимент към дясното", най-вече защото липсва идеология и ясна политика за в бъдеще, категоричен бе Софиянски. Той постави акцент на приоритети, които характеризират политиката на дясното и очерта параметрите на актуалния политически спектър. 
Той прогнозира, че Меглена Кунева не може да стане шапка на дясното, защото е заела центристка позиция, измествайки НДСВ.

Софиянски изрази надежда, че дясната политика ще се запази, независимо дали СДС ще остане самостоятелна партия или отново ще влезе в някаква коалиция.

„Смятам, че ГЕРБ води политика на лява партия", каза още Софиянски.

„Дано това, което се случва сега при сините, да е едно добро прочистване", каза Софиянски. И изрази увереност, че сините ще влязат и в следващия парламент.

Над 3.5 млн. лв. само от министерството на земеделието са получили през последните три години 18 български телевизии и радиа по директни договори, т.е. без обществени поръчки. Средствата са европейски - за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони.

При изключително свития рекламен пазар в последните години държавното (европейско) финансиране стана ключов ресурс и за медиите. Ако се спазваха всички правила за прозрачност и честна игра, достъпът до тези пари щеше да е еднозначно добра новина. Практиките при разпределянето им обаче, дори и регламентирани като законни, повдигат множество въпроси. Достатъчно е да се спомене, че в много случаи за публиката остава скрит фактът, че информацията, която й се предоставя, е платена с рекламна цел.

Избягването на конкурсите и обществените поръчки съвсем не е "запазена марка" на министерството на Мирослав Найденов. Така се прави и при "популяризирането" на програмите "Развитие на човешките ресурси", "Околна среда", "Регионално развитие" и др., за които отговарят други ведомства. Агроминистерството обаче има най-голям бюджет за комуникация и е особено активно в тази насока.

Неравни през закона

Докато всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време".

От Агенцията за обществени поръчки казаха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват от телевизии и радиа програмно време за "излъчване на консултантски рубрики", "излъчване на специализирани рубрики" или "излъчване на видеоклипове".

Въпреки че ЗОП е променян десетки пъти в последните години, включително и в началото на настоящата, тази "вратичка" остава широко отворена. "Регламентирано е законодателно и е ясно, че ведомствата ще го прилагат. Въпросът обаче е защо тези дейности са извън обхвата на закона, след като става въпрос за европейски обществени средства, при това не малко", коментира за "Капитал Daily" адвокат с опит в сферата.

Пари и медии - в градация

А средствата наистина не са малко. През 2009 и 2010 г само агроминистерството е сключило договори с осем медии на обща стойност съответно 930 хил. лв. и 750 хил. лв. без ДДС. През 2011 г. числата се удвояват - 1.8 млн. лв. за 16 медии (виж графиката за подробности). Плановете на ведомството за тази година са още по-впечатляващи - предвиждат се договори с над 35 медии за около 4 млн. лв.

Други министерства, макар и по-скромно и по-отскоро, следват примера. Миналата година министерството на регионалното развитие е сключило договори за специализирани рубрики по програма "Регионално развитие" с ТВ7, радио "Фокус" и "Дарик радио", като телевизията е получила 200 хил. лв., а двете радиа - по 100 хил. лв.

По програма "Околна среда" през 2011 г. екоминистерството е купило програмно време в "Нова тв" и БНТ съответно за 325 000 лв. и 230 000 лв., както и в пет радиа на стойност между 20 хил. и 250 хил. лв. /capital.bg

През януари 2012 г. износът на България за ЕС е намалял със 7.3% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 1.7 млрд. лева, съобщиха от НСИ.

Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 67.8% от износа за страните - членки на ЕС. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Естония и Словения. Най-голям спад е регистриран при стоките, изнесени за Люксембург, Кипър и Португалия.

Вносът на България от ЕС за януари 2012 г. се е увеличил с 1.8% спрямо същия месец на предходната година и достига 2.0 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям ръст е отчетен при вноса от Кипър, Люксембург и Нидерландия. Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Малта, Финландия и Дания.

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за януари 2012 г. е отрицателно и възлиза на 276.5 млн. лева. По цени FOB/FOB(след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и достига 183.0 млн. лева. През януари 2012 г. износът на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, е намалял в по-голямата част от секторите в сравнение с януари 2011 г., като най-голямо намаление се наблюдава в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)".

Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" и "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн". При вноса от ЕС значителен спад се наблюдава в сектора "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход". Най-голям ръст е отчетен в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн".

По АГЕНЦИЯ „ФАКТИ” – 10 април 2012 г.

Пълен текст от интервюто на Стефан Софиянски в Дарик Радио:

Макар и закъсняло външното финансиране, което ще търси България на международните пазари, трябва да бъде насочено към подобряване на стопанската обстановка в страната и стимулиране на потреблението. Това коментира в интервю за Дарик Стефан Софиянски. По думите му кризата е била задълбочена от правителството на ГЕРБ заради липсата на икономическа активност и свитото потребление. Като първите бързи мерки срещу това Софиянски предлага да се увеличават парите за капиталовите разходи на общините и да се вдигнат пенсиите. Повишаването на минималната заплата не било нужно, по-важно било да се вдигне средната заплата по естествен път чрез оживяването на икономиката.

Няма лесно решение на проблема с бездомните кучета в София, но е нужна системна работа и мъжество да се противопоставиш на общественото мнение, защото винаги има недоволни. Това коментира Стефан Софиянски. По думите му въпреки, че е имало протести срещу действията на общината по негово време, заради мерките срещу кучетата по улицата, броят на четириногите без стопани в София е бил сериозно намален.

Колко кучета оставихте по улиците на столицата, като прекратихте третия си мандат?

Трудно се преброяват кучетата, ще ви обясня някои особености, но мога да ви кажа цифрите горе-долу колко бяха. През 1995 година започнахме работа от над 30 000. Такива бяха времената - тежки икономически условия и нямаше структури тогава. Първо беше „Зоомилосърдие", после „Екоравновесие". Това са структури, които ние сме създавали, в моя мандат са създавани, за да може да се работи, кучкарници направихме и ги намалихме до под 10 000. Много трудно се изчисляват кучетата, защото те също имат една миграция. Сега например е сезонът и обезпокояващото е, че доста видимо са по улиците. Но сега постепенно идва един период, в който хората се изнасят по вилите, излизат по покрайните, храната се премества, храната се премества и кучетата излизат малко извън града. Така че се надявам да има едно намаление, но факт е, че се дописна отново едно увеличаване на броя на бездомните кучета. Ние системно, може би не с темповете, които удовлетворяваха хората, ги намалявахме и за десетина години бяха станали под 10 000. Забелязваше се отсъствието им вече от бита ни.

Четох някъде, че от 1998 до 2006 година за решаването на този проблем са изхарчени около 5 млн. лв., обаче се припомня, че са избити близо 70 000 кучета, като природозащитниците казват, че това е било без траен ефект върху популацията. Кратковременно да, признават намалял е броят им по улиците, но трайният ефект - уви.

Трайният ефект идва със системните усилия и работа. Борисов, като стана кмет след мен, направи грешката, която аз допуснах в началото - пусна съвсем малки операционни, които просто не можеха да насмогнат, говорим за кастрацията. След това вие ще се обясните тук и ще си го тълкувате, след това беше назначен днешният министър на земеделието като шеф на кучетата в София и някъде в този период, още по времето на Бойко Борисов кучетата се върнаха доста. Почувстваха се отново добре и уютно по улиците. И за съжаление сега имаме нещо, което не сме допускали дълго време - увеличаване на броя. Има обаче и нещо друго симптоматично, за което не можем да си затваряме очите, а това е влошеният стандарт на живот. Кучетата излизат на улицата и стават по-многобройни, когато се влоши стандартът на живот. Така беше в началото на 90-те години, в големите кризи по време на Луканов, по време на Жан Виденов и обедняването на хората ги кара да изхвърлят повече кучета. И кучетата излизат. Намалява и храната, която се хвърля. Просто се създава неприятна обстановка. Същото е и сега. За първи път от 1997 година досега София има по-нисък бюджет от предходната година, което показва икономическа стагнация. Безработицата се увеличи - нещо нетипично за София. И всичко това довежда и до тези обществени условия и принуждава хората да пускат кучетата на улицата.

Друг е въпросът за културата на стопаните и в околните населени места.

Тя не се променя. Има една миграция на кучетата. През лятото те излизат по покрайнините, те следват хората. Нови Искър, Драгалевци, Симеоново, много хора си имат къщички.

Да Ви върна по време на мандата на кмета Борисов. Съмнявате се, че по-меките мерки, кастрацията тогава са ги увеличили.

Кастрацията е необходима и трябва да се прави.

Или нещо друго неефективно се е случвало. Заговори се за корупционна схема в „Екоравновесие", от години се говори за кучешка мафия.

И по мое време се говореше. Хората са разделени на две. Поначало проблемът е труден, защото в съзнанието си хората са разделени на две. Поставете се на мое място, докато бях кмет или на сегашния кмет. Както и да го решиш проблема, ако го решиш радикално, от едната страна веднага застават защитниците на кучета, ако работиш леко - за съжаление веднага от другата страна застават потърпевшите. Затова аз мисля, че бяхме налучкали... Не знам защо се прекъсна този път. Този баланс.... Дори се бяхме помирили с природозащитниците, защото и те хората виждат, че до един момент. Гладното и освирепяло куче на улицата не радва никого и те не му се радват. И така тъкмо бяхме постигнали баланс и бяхме обединили усилията, след това какво стана.... Сега вече не го и следя, но резултатът е факт. Както междувпрочем в много сфери за съжаление.

Трябва ли държавата да се намеси, както поиска и сегашният столичен кмет, защото общината, макар и упреквана в бездействие май...

На Бойко Борисов правителството и всички около него имат един много първичен рефлекс - когато с нещо не могат да се справят, веднага тръгват да търсят някой друг. Или пък веднага намират кой им е виновен. Не трябва. Трябва просто да се работи системно, трайно, да имаш смелостта и мъжеството да се противопоставиш там, където си сигурен, че си прав, да се противопоставиш на общественото настроение. Аз съм имал много тежки моменти - децата ми са били кълнати, имаше лозунги пред общината, представите си лозунг „Когато куче ухапе дете, убиват кучето. А когато дете удари куче?". Представяте ли си това да го гледаш с три деца пред очите си.

Активни бяха протестите срещу Вашите мерки тогава.

Да, но трябва да се отстои обществената воля. Търпение и работа. Това, което липсва и на местно, и на национално ниво в България по време на управлението на ГЕРБ, е работа. Много хора в управлението са хора, които нямат добри трудови навици и те и най-малкото нещо като свършат, им се струва, че се свършили голямо чудо. И вече откриваме бензиностанция, като че ли сме построили мавзолей и се събират всички министри и се събират вече тържества и така нататък. А пък и най-малкият проблем им се струва вече непреодолим и има някакви пречки отвън. Ами стига по този начин. Системна работа, смелост и мъжество да се изправиш срещу проблема и да кажеш „Аз знам решението, това е решението, доволни-недоволни аз го свършвам".

За да затворим темата с кучетата, оказа се, че един приют за кучета излиза по-скъпо от една детска градина.

Не е по-скъп от детска градина.

Някъде цитираха данни - 6 млн. лв. за кучкарник за 500 животни.

Не сме давали никога 6 млн. лв. мога да кажа. Не знам защо се закриха, имаше в Мировяне една-две частни структури, защо спряха да работят с тях. Тук могат да се предоставят нещата при едно умерено и умело финансиране и на частни изпълнители, за да не влиза общината в излишни разходи и инвестиции, а да ги разсрочи във времето, заплащайки дейността.

Тоест публично-частно партньорство да се направи.

Както има частни автобусни линии и хората са поели обновяването на автобусите, както маршрутките.

Мисля си дали не беше по-добрият вариант вместо общинско предприятие преди години, макар че тогава тази формула за ПЧП не беше съвсем избистрена като идея, да се възложи на някаква външна структура.

То беше и така. По мое време беше така, в Мировяне беше частен.

Говоря за дейностите по контрола.

Просто трябва да се разхвърлят. Сега се дават много повече пари, отколкото давахме ние и кучетата са повече. Само тези факти трябва да ни наведат, че някъде има грешка. Аз съм далеч от мисълта да обвинявам някого в корупция или... Но че не се работи системно е безспорно, резултатите са такива.

За кучетата много можем да говорим, но да се пренесем върху събитията в държавата. Имаше правителствени промени преди половин месец, сложихме кръст на проекта „Белене". Всичко това изненадва ли ви като събития на политическата сцена?

Не. Това е като резултат на това, за което говорим - нерешителност да се вземат решения. Всяко правителство, а да не говорим министър- председателят, влизайки в управлението, трябва да има в главата си енергийната стратегия. Трета година мина това правителство, ние се лашкахме: при Путин като отидем, строим АЕЦ „Белене", като отидем при Обама, в Щатите или някъде другаде - спираме да го строим. И ей така днес строим, утре строим. Това решение, аз не коментирам дали е правилно или не. За мен двете решения да правилни.

Защо? Има аргументи и в едната, и в другата посока.

И в едната, и в другата. Важното е да имаш силата, познанието и волята да си отстоиш решението, което липсва на това правителство. Това решение, каквото и да е било - ще строим „Белене" или няма да строим „Белене", трябваше да бъде взето в първите месеци.

За да не се наливат пари най-малкото в проекта.

За да не се губят толкова пари. И за да се успокоят обществените настроения. Днес сме взели решението, обаче не казваме какво правим. Някаква си химерна газова централа сега излиза.

Казват, че това е новата играчка в идните няколко години с Русия като тема.

Тя пак ще бъде свързана с Русия, защото географски газът идва от там, така че този проблем трябваше да бъде отдавна решен. Сега, след като е взето решението, трябва да се изгради ясна политика и тя трябва да намери баланса между конвенционалната електроенергия и алтернативната електроенергия. Защото колкото и да има производство по конвенционален път на електроенергия, то ще бъде зависимо, защото България няма суровината да я произвежда, а вече се ограничава и възможността да се произвежда от въглища, действията на ТЕЦ-овете се ограничават по някакъв начин. Оттам нататък трябва да се постигне... Ами не искаме атомна енергия. Ето, Германия не иска и ние не искаме.

Само че за разлика от Германия не можем да си позволим цената на зелената енергия в този момент и на тази цена, която плащаме.

Защото не работим както трябва. За тук съм пристрастен, защото работя в тази сфера, имам проекти и така нататък, но това ми дава и по-добрите познания, и по-добрата стопанска оценка на ситуацията, за да мога да кажа категорично, че тя не може да бъде единствената в България, но една нормална инвестиция на държавата в нея, която се изразява най-вече в възможности за присъединяване, развитие на мрежата, ще диверсифицира наистина производството на електроенергия. Ще има много селища - вземете Каварна примерно, които в района си ще произвеждат напълно достатъчна енергия и ще бъдат сами за себе си независими. Разбира се, трябва да се постигне и балансът от динамичността на тази енергия, защото тя е флотационна. Слънчевата енергия е силна през деня, през летните месеци, есенните и пролетните, по-слаба е през зимата, същото касае и вятъра. Тук трябва да се инвестира много и в баланса, тоест трябва да се направи стратегията. И сега, когато казахме не на Белене, ние трябваше да сме готови с другото. Добре, не на Белене, обаче толкова и толкова мощности. Защото от алтернативна енергия не е трудно да се постигнат мощностите, които сега губим като спираме „Белене". Въпросът е, че те са динамични. Докато Белене е постоянно производство, това е предимството, но пак си зависим от суровината.

Енергийната тема тепърва ще търпи дебати.

Това е лошото, не може на третата година, както ме питате за кучета, защо се направи това, защо... Ами ти трябва да работиш системно, непрекъснато, това трябва да ти е в главата, не можеш да си сменяш министрите като ръкавици и да искаш да имаш някаква трайна визия и поглед върху нещо.

Преди година и половина в една Ваша позиция призовахте премиера Борисов да спасява икономиката, а не бюджета. С днешна дата за спасяване ли е и бюджетът? Вчера стана ясно, че кабинетът разрешава да се емитират ДЦК на международните пазари до 2 млрд. лв.

Това е същото като всяка стъпка на това правителство. Аз още в началото на мандата, като чух глупостите на Симеон Дянков, казвам го съвсем откровено, без да се притеснявам, че ще прави балансиран бюджет... Това е в абсолютно противоречие с тогавашната обстановка, за съжаление тя се задълбочи сега. Тогава още казах, че не може така, че при нас кризата се изрази не толкова във финансовата система, защото имаме стабилни банки, имахме добър резерв. При нас кризата беше в потреблението и икономиката най-вече.

И тя се задълбочи.

Да. И вместо да се вземат тези мерки. Една от възможните мерки тогава, още в началото на мандата и тя беше обещана, не знам защо не се изпълни, беше да се намали ДДС-то, да се ускори обръщението му, да се ускори възвращаемостта си. Трябваше още от първите години да се отиде на бюджет на максимален допустим дефицит, да се допусне известна инфлация. Трябваше да се харчи резервът, не съм против харченето на резерва, но трябваше да се харчи инвестиционно, по начин, по който да увеличи потреблението и икономическата, стопанската активност. А ние какво забелязваме. Каквото и да ни обясняват, колкото и да се правят... Първо, този глупав рефрен, който като чуя Бойко Борисов и Симеон Дянков да го повтарят, ми иде направо да им ударя по един шамар, казвам го откровено: „Ние сме в криза". Ама чакай, бе, човече, ти си три години на власт и повтаряш, че си в криза. Ами може ли, представете си през 1997 година, когато инфлацията беше 240 процента, да бяхме стояли три месеца, когато беше служебното правителство и да повтаряме ние сме в криза. Къде щеше да е България сега, къде щеше да е валутният борд, къде щеше да е левът?

Факт е обаче постигнатата финансова стабилност.

Нямаме финансова стабилност, лъжете се. Нямаме финансова стабилност, защото имаме похарчен държавен резерв, имаме 4 млрд. похарчени без никакъв ефект. Имаме намалени данъчни постъпления спрямо тези, които сме предвидили. Освен че намаляват спрямо предходната година, намаляват и спрямо... Миналата година имаме около деветдесет и няколко процента изпълнение на редуцирания бюджет, които очевидно не стигат в цялата сфера, виждаме в колко сфери не излизат и в крайна сметка имаме един нулев икономически растеж, да не говорим, че първата година имахме спад от близо пет процента и всеки от нас усеща, че имаме силно свито потребление.

Какво обаче може да се направи?

Ние тръгнахме от заема. Този заем беше правилно да бъде взет и трябваше да бъде взет още в началото на мандата, за да се посрещне буферът. Трябваше да се усвояват еврофондовете добре. Какво трябва да се прави? Трябват бързи мерки. Колкото и да е закъсняло външното финансиране, то трябва да бъде взето. Но трябва да бъде насочено правилно. То сега ще бъде много по-скъпо, тоест всички ние ще плащаме повече, но трябва да бъдат много правилно похарчени парите. Къде са насоките? Те трябва да работят, за да подобрят стопанската обстановка. Първият и лесен начин, за да стигнат парите до стопанска активност и до хората са през общините. Капиталовите разходи на общините трябва да се увеличат. По този начин от малкия град, големия град селцето, дали ще се оправят дупките по пътищата, които достатъчно има да оправяме, дали ще се направи пречиствателната станция, дали ще се ремонтира детската градина и училището, ето ви една стъпка, която вече разпределя парите. Не да строи една магистрала и да се съсредоточат там две фирми големи, а да пуснат тези пари по цялата страна. Второто нещо, което е, за да задържим единствения стабилен остров, който имаме в момента - земеделието, единственото, което увеличава дела си в брутния вътрешен продукт, ние трябва да бъдем коректни към земеделците. Стимул на земеделието. По какъв начин? Със съществуващите средства, но трябва да изнесем субсидията на два пъти. Българската компонента трябва да се дава преди реколтата, за да е добра реколтата, да се увеличат в животновъдството. Първото е общините, второто е това и третото, което е - с всичките рискове и възможности, които трябва да се раздруса бюджетът, въпреки че се похарчи резервът, увеличаване на пенсиите.

Пенсии и доходи вероятно.

Доходи да. За да се даде едно рамо на потреблението. Ето ги трите неща, които трябва да се направят. Трябва да се реши енергийната стратегия и да започне работа, защото тя генерира работни места.

Защо не е удачно да се вдигне и минималната работна заплата, заедно с пенсиите както предлагате?

Минималната работна заплата е механична стъпка. По-важното е да се създадат условия и да се качи средната работна заплата. Качването на средната заплата по естествен път ще повлече и минималната. Увеличението на минималната работна заплата, зная логиката, по която се прави, е за да се увеличат данъчните постъпления. Защото много от работодателите предвид влошената стопанска обстановка плащат на минимума, а ако хората дават по-добър труд, те им плащат допълнително по някакъв начин дали официално или неофициално. Но ако ние създадем добри условия за стопански растеж, какъвто няма в България за съжаление, очаква се и тази година нулев растеж. Ако ние осигурим икономически растеж, а имахме ресурс за това - резерва, еврофондовете, тогава ще се качи средната работна заплата и тя ще изтегли минималната.

Изразихте съмнения за финансовата стабилност - има ли реални рискове за бюджета и финансовата система?

Има рисковеq разбира се. През последните три години гледам показателите на бюджета и най-вече държавния резерв. Какво значи да имаш финансова стабилност, когато за три години похарчваш държавния резерв, повече от половината и не успяваш с тези пари да съживиш икономиката. Не постигаш никакъв резултат. Виждаме недостиг на средства във всички сфери в обществения и в стопанския живот, виждаме високи лихвени проценти, намалени инвестиционни инициативи, виждаме напускането на крупни инвеститори. Всичко това показва, че страната ни е трайно в стопанска криза. Това се отразява и на финансите. Как се отразява!?! Ти нямаш резерв, посягаш на Сре�

Много се размириса около българската връзка в скандала с лобиста Петер Хохегер. Има съмнения, че с пари от София той е подкупвал австрийски политици. И в България обаче не всичко е чисто около тази поръчка, предаде Дойче веле.

През 2008 година австрийският лобист Петер Хохегер е бил нает от правителството на премиера Сергей Станишев да проведе рекламна кампания на България в ЕС. Целта - да се повиши имиджът на страната в чужбина. Услугата е била оценена на сумата от 1 милион евро, които са му били преведени от България.

Каква е ролята на Щрасер?
От тях 100 хиляди евро обаче са "кацнали" в личната банкова сметка на бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер - под формата на изплатен хонорар. В документите по договора със София обаче никъде не фигурира името на министъра. А от редовните доклади, изпращани от Хохегер на българското правителство, никъде не личи Щрасер да има някаква заслуга в изпълнението на проекта, което да обясни и хонорара му, пише по темата вестник "Ди Пресе", цитиран от Дойче веле.

В интервю за в. "Капитал" бившият български премиер Станишев казва, че нито познава Щрасер, нито се е срещал с него, а най-малкото има представа каква роля е изпълнявал той в поръчката от София.

Пред разследващите органи в Австрия обаче бившият вътрешен министър казва: "Хохегер имаше един чуждестранен клиент, който имаше някакъв проблем. Аз му помогнах за решаването на проблема".

В какво по-точно се изразява тази негова помощ и кой е чуждият клиент - това Щрасер не е пожелал да уточни.

Шуробаджанащина в действие
Австрийският в. "Ди Пресе" разполага с доказателства и за други нарушения по договора със София. Така например като български подизпълнител е била наета фирмата на приятелката на тогавашния български премиер Моника Янова (с която той в момента живее и имат дъщеря -бел.ред.), еднолична собственичка на агенция "Актив груп". През нейната фирма е преминавала цялата логистика и рекламните прояви по договора с Хохегер.

Името на Янова се появява и в друга сходна ситуация: през 2006 година правителството на Станишев също възлага на Хохегер да работи за подобряване имиджа на българската икономика. И отново като подизпълнител е наета фирмата на приятелката на Станишев, без да е проведен конкурс за възлагане на обществена поръчка.

Това законово изискване е било заобиколено с помощта на един евтин трик - като възложител на поръчката не фигурира българското министерство на икономиката, а фирма, подчинена на министерството. Тя, от своя страна, избира за подизпълнител фирмата на приятелката на премиера Станишев.

Въпреки че запазва предимството си пред останалите политически партии, доверието към ГЕРБ постепенно ерозира. Ако тази тенденция се запази следващата година, преди парламентарните избори проблемът за коалиционния партньор ще се превърне в един от водещите за управляващите, смятат социолозите от "Алфа Рисърч". Това показват данните от националното представително проучване на агенцията, проведено от 22 до 29 февруари сред 1015 души.

Според данните на социолозите оценките за дейността на правителството се запазват почти без промяна в сравнение с месец декември – 22% положителни, 36% отрицателни.

Одобрението идва основно от електората на ГЕРБ, и в по-малка степен – от симпатизантите на "Атака" и Синята коалиция. Рейтингът на Бойко Борисов също остава на предишното си равнище (38% положителни оценки, 33% - отрицателни).

Реакцията на кабинета след наводненията в Югоизточна България е оценена като адекватна и способства в най-голяма степен за запазване на досегашното равнище на доверие, коментират социолозите.

Случаите на полицейско насилие обаче, скандалите с бонусите и цените на лекарствата, нанасят сериозни щети върху образа на управляващите, показват данните.

При министрите се забелязват две тенденции. От една страна, нарастваща поляризация в отношението към Цветан Цветанов, който въпреки че остава най-одобряваният член на кабинета, събира за първи път повече негативи, отколкото позитиви за своята дейност.

От друга, ръст в негативните оценки за министри, които пряко или косвено бяха засегнати от събитията с най-голям обществен отзвук през изтеклия период – Нона Караджова и Стефан Константинов.

Отрицателният доклад за България на ЕК, скандалите около Агенцията по вписванията, конфликтите "съд-вътрешен министър", водят до лек спад в индекса и на по-слабо познатия правосъден министър Диана Ковачева.

Новосформираните организации и сдружения все още не се възприемат от избирателите като реална политическа алтернатива.

Председателят на сдружението "България на гражданите" Меглена Кунева е сред тримата най-одобрявани политици в страната с 26% доверие - след премиера Бойко Борисов и предишния президент Георги Първанов.

Само по себе си одобрението за Кунева е индикатор за значим електорален потенциал, който обаче все още остава под въпрос. Според проучването около 10 на сто от българите заявяват интерес към движението, но готовност да гласуват за него изразяват не повече от 2 процента.

Като кандидат за президент на изборите през октомври м.г. Меглена Кунева спечели 15 на сто.

Синята коалиция запазва позициите си (2.9%), а доверието към съпредседателите й Мартин Димитров и Иван Костов е съответно 7% и 6%.

Все по-малко става влиянието на “Атака” и лидерът й Волен Сидеров. Влиянието на партията е свито до 1.9% от българите, а на Сидеров – 4%.

Парламентът продължава да страда от дефицит на обществено доверие. Оценката за дейността му е силно критична. Въпреки липсата на нов спад, доверието и към него (11%), и към председателя Цецка Цачева (15%) остава на много ниско равнище.

Източник: Медиапул

От февруари 2010-а година до 2011-а година бедността в България е нараснала с 2%. Обеднява градското население, то е по-силно засегнато от безработицата и намалените доходи. Това сочи изследване на Световната банка и Институт „Отворено общество”, цитирано от БНР. Глобалната икономическа криза от 2009-2010 година е ударила българските домакинства главно чрез пазара на труда и увеличената безработица и намаленото работно време. Въпреки че кризата е предизвикала значително намаляване на брутния вътрешен продукт, България е успяла да намали най-тежките последици за жизнения стандарт на хората благодарение на адекватната си политика за социална защита, пише в доклада на Световната банка. Данните от проучванията направени в 2400 домакинства сочат, че хората са усетили влиянието на кризата основно чрез заетостта и доходите. Същевременно семействата са затегнали коланите, като са ограничили битовите си разходи, разходите за храна, както и инвестиции за превантивни грижи, грижи и образование.

Българите са възприели стратегията да компенсират намалените доходи с повече работа, но да го направят са успели само високообразованите. В доклада се посочва, че кризата не е променила съществено профила на бедност. Домакинствата с най-голям риск от бедност са тези, в които главата на домакинството е безработен, тези, в които няма образование, както и домакинствата на самотните майки и многодетните семейства.

КРОСС

България обича да се хвали навън с образцовата си бюджетна дисциплина. Същевременно обаче народът обеднява все повече, а някои стари проблеми си остават непипнати, констатира германски наблюдател. Ето неговите изводи: имиджът на България в чужбина не се е променил съществено, макар че от пет години насам страната е в ЕС, констатира германският журналист Маркус Фрюауф в обширна статия, публикувана на страниците на в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" /ФАЦ/. Авторът изброява добре познатите слаби места: корупция, проблеми в правораздаването и неефективна публична администрация. Съществени промени и подобрения не се случиха и след 2009 година, когато на власт дойде Бойко Борисов, макар че премиерът обича да представя страната си като отличник по бюджетна дисциплина. Иначе балканската страна има най-ниските данъчни ставки, както и най-ниските заплати в ЕС. А с държавен дълг от 16% и бюджетен дефицит от 2,5% от БВП България може да се похвали с един от най-добрите бюджети в ЕС.
Коментар Дойче Веле.

След връщането на мандата на БСП на 4 февруари 1997 г. на 12-и вие оглавихте служебния кабинет. Какво се случи пред очи ви, г-н Софиянски?
Сигурно правите аналогия с книгата на Йордан Василев, която беше представена преди седмица – „Това се случи пред очите ми”.  за неспиращата му борба за истина и творчество, за съжаление не бях в София и не бях на представянето на книгата му, но обезателно ще я прочета. Но преди 15 години какво се случи... Страшното беше януари, при кризата. Когато вече Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата, аз знаех, че има изход. Говоря не политически, а чисто технически за България, икономически. И когато се прие, че аз ще сменя кметството с Министерски съвет за няколко месеца, си бях такъв оптимист, какъвто съм си бил винаги. За щастие някой път Господ помага на оптимистите.

Кой ви предложи да оглавите служебното правителство?
Ние бяхме екип тогава. И в интерес на истината никой не искаше да се хване. Всеки му се струваше, че е много трудно и  че е безнадеждно. Аз поддържах висок рейтинг заради работата си в общината. А и нямах други амбиции освен да си изкарам кметството. Докато другите колеги искаха да минат през парламента да спечелят мнозинство. И така се обърнаха към мен. Поставих определени условия. Не мога да кажа, че се съгласих веднага, поставих определени условия. С Иван Костов се разминахме по някои от условията. И аз казах не – няколко дни преди това. Разминаването ни беше конкретно за това, че аз държах да имам мой екип в стопанската сфера, в икономиката, защото за мен кризата беше икономическа. Иван Костов имаше други виждания, без да има някакъв сериозен конфликт, аз казах – не приемам. След което те отстъпиха. Гаврийски стана министър на финансите и тогава приех. Ако трябва да говорим, спомням си за един такъв момент през тези 15 години, една сутрин ми се обажда Сашо Божков в къщи, в събота, аз тъкмо отивах на ски, и ми казва:” не мога, не мога…”. Какво не можеш, бе Сашо? „Абе, не искам аз, не искам!” Какво не искаш? „Не искам да ставам министър- председател, към теб имат доверие. Иван ми се обажда и ми казва, аз да ставам премиер. Ти не си приел.” Не че не съм приел, но приемам при определени условия. И тогава не знам какво се разбраха събота и неделя, но в понеделник сутринта ми се обадиха и ми казаха да оглавя кабинета.

И Иван Костов ли не беше готов да поеме тази отговорност?
Не, никой не искаше. За него изобщо не е ставало дума. 

15 години по-късно всички се изказват за събитията през февруари 1997 г., но вашето име въобще не се споменава. А всъщност заслугата тогава да се излезе от кризата беше ваша. Това слаба памет ли е на съвременните политици?
Ами знаете ли, хората, които не са правили нещата, обичат да ги разказват. Хората, които са ги правили стоят по-настрана. И преговорите с Международния валутен фонд съм ги водил аз лично. Виж за решението за НАТО Стоянов си имаше определената роля и правителството на СДС, разбира се. Внесе го външният министър Стоян Сталев. Не мога да кажа защо. Трудни времена бяха. Като се върна назад, това са едни от хубавите дни в живота ми, защото аз много обичам да работя. А тогава се започваше от 7 часа сутринта и се свършваше късно вечерта. Нямаше изход, трябваше да се компенсира, това което не беше работено преди това. Примерно, ако се върнем за окончателното решение за валутния борд,  приключихме преговорите,  събота някъде към 9-10 вечерта. И то ги приключихме ги с екипа на Международния валутен фонд  като станахме от масата и казахме позицията: че ние не променяме повече позицията си. В един момент там имаше едни определени изисквания, да не влизам в детайли. Ние казахме до какъв компромис сме склонни. Едно от исканията беше да фалираме още една банка и либерализация на цените на хляба. Аз съм бил винаги за свободна икономика, тогава имаше зърнене криза, държавата се беше намесила за да преодолее зърнената криза, бяхме внесли зърно от Полша. И в този момент либерализацията на хляба можеше да бъде основа за много сериозна спекула. Аз съм за либерални цени, но в конкретния случай обясних на фонда, че в България имаме една поговорка, че „никой не е по-голям от хляба”. Те не можаха много да ме разберат и до последно настояваха.

А коя банка е трябвало да фалирате?
Няма да кажа коя е банката. Искаха да я обявим в несъстоятелност както преди това фалираха осем банки. Ние поискахме средства да я укрепим, и казахме, че няма да я фалираме. Накрая стигнахме до компромиса - ние да я спасим, с вътрешни ресурси . Намерихме начин да я спасим, защото и сега е добре работеща. В неделя сутринта ми се обадиха и казаха: Да, приемаме. А на обяд се взе решението за валутния борд.
Всички сравняват днешното положение на Гърция с България 1997 г.

Нищо общо няма. Трябва веднъж завинаги да се разбере, че България няма финансова криза, България има икономическа криза. Това е проблемът на България. В какво се изразява това. Хората купуват по-малко, потребяват по-малко, икономиката произвежда по-малко, по-малко работни места са заети. И сме влезли в тази спирала, в която трябва да се стимулира икономиката и потреблението, защото ако не се стимулира, те се самоизяждат. Свива се потреблението, свива се производството. Като се свива производството, хората остават безработни и купуват още по-малко. Това, което Борисов и Дянков не го умеят и не го разбират, трябва изключително агресивна политика на доходите. Трябва да се тръгне от качване на доходите, дори с риск на инфлация, с риск на по-висок дефицит, за да се стимулира потреблението и да се тръгне по обратния ход.

Точно това направихте 1997 г.
Да. 1997 г. качихме значително доходите, независимо че нямахме този резерв, с който разполагаха Борисов и Дянков, когато започнаха управлението. Ние бяхме първата държава, на която преди избори й отпуснаха транш от Международния валутен фонд – 650 милиона долара. А държавният резерв по това време беше само 330 милиона долара.  И въпреки това ние успяхме да увеличим потреблението и да овладеем инфлацията именно поради агресивната икономическа политика, която водехме. А сега при много по-голям резерв, много по-големи възможности, ние продължаваме в негативната посока.

Константин Тренчев твърди, че тогава Иван Костов е бил против валутния борд. Вярно ли е?
Беше оставил ние да решим. Не ни се бъркаше. Решението за валутния борд беше суверенно, беше взето от правителството. Костов не играеше политическа роля тогава. Нито въведи го, нито не го въвеждай. Бяха ме оставили да си работя сам. Което най-обичам. Но ние имахме много силен екип. Истината е, че и в предишната политика валутният борд не е най-доброто решение, но за България в този момент се оказа най-доброто. Костов не беше много за борда, но не беше и против. Решението го взехме шест души – аз като министър- председател, Гаврийски като финансов министър, Чавдар Кънчев като директор на Булбанк, най-голямата банка, Красимир Ангарски, като съветник на президента по икономическите въпроси, Филипов като говерньор на БНБ и Венци Андонов, един много добър български икономист. Тези шестима се събрахме и взехме категоричното решение. С Костов имахме друго чисто икономическо разминаване.

Нашият екип настояваше да вържем лева към марката, а България беше силна доларово още,  и Костов настояваше да се вържем към долара. Сега през призмата на времето мога да го кажа спокойно, със Стоян Сталев приложихме един много елементарен трик, направихме една среща в Германия с правителството, беше последните дни на моя кабинет, аз даже не присъствах на тази среща. И германците са си поговорили  с Костов и той прие тогава да се вържем към марката. Решението се оказа правилно. Ако си спомняте, ние спряхме тогава долара на 1500 лв., можеше курсът му още да пада, но го спрахме, защото имахме вече резерви и тогава преценихме, че трябва да го задържим на 1500 лв., т. е. 1,50 лв. сега. След 15 години погледнете колко е доларът. Значи прогнозата ни е била вярна. А защо настоявахме за марката. Защото знаехме, че марката ще бъде в основата на еврото. И искахме да направим чисто икономически лесен преходът на лева към еврото.

В момента освен лидер на ССД се занимавате и с алтернативни източници на енергия. Каква е играта с шистовия газ?
Честно да ви кажа и аз не я разбирам тази игра. Не мога да кажа вреден ли е или полезен, защото нямам техническите познания. Но това, което е безспорно, е че имаме едно лутащо се правителство. След две години и половина специално в сферата на енергетиката, ние нямаме категорична позиция по нито един въпрос. Ето за шистовия газ има някаква категорична позиция – мораториум, но тя вече е толкова оспорвана, че само две седмици след като го прие парламента, сега ще го преразглежда. Ние не знаем днес ще има ли Белене, няма ли да има, чакаме брюкселските чиновници да си дадат мнението, или да дойде Клинтън да ни се поскара. Което е грешно. Българската енергийна политика трябва да бъде в главата на всеки начинаещ политик.

И когато влизаш във властта, ти трябва да си взел вече решението за нея. Защото това е ключовото. Енергетиката е топлина, светлина, произвоство. И тъй като България няма достатъчно ресурси, ти вече влизайки в управлението трябва да си взел решението. Винаги ще си зависим, но когато не ти извира нефт и газ в държавата, ти ще трябва да го решиш този въпрос с внос. От тази гледна точка чисто като енергийна стратегия трябва да се стремиш към един транзит през твоята страна, защото като има транзит, това е като реката. Като тече - напоява и наоколо. И това трябва да е в основата, трябваше вече да са взети решенията за Белене, за Южен поток, за Бургас- Александруполис... Шистовият газ се казва, че е собствен източник, нали все пак е на наша територия. Вярно е, че в САЩ има едно сериозно развитие. Но не мога да преценя – предимството да имаш газ е безспорно, но предимството да имаш хубава природа е още по-голямо. И от тази гледна точка България трябва да намери този баланс, без да разваля природата си. Засега доказано имаме слънце и вятър.

Затова съм насочил усилията си в тази сфера. Ту грее, ту духа, въпросът е да се намери най-ефективният начин за използване. Мощности от порядъка на Белене, тук категорично професионално го казвам, могат да бъдат произведени от природата. Друг обаче е въпросът, че там има една ритмичност, която не дава сигурността, която например една ядрена електроцентрала би дала. Затова казвам, че трябва да се намери балансът.

Обединение в дясно. Мисията възможна или невъзможна е?
Опити ще продължим да правим. Мисля, че е време за ново дясно. Някак си хората престанаха да ни вярват, че можем да направим нещо. Чудя му се на Костов как издържа толкова време в парламента да си седи в опозиция. Това деформира съзнанието. Става ти едно уютничко. Очевидно е, че вече е време по-младото поколение да поемат щафетата. Историята показа, че най-успешните правителства са на СДС. При всичките рискове, които са предприемали, не са оставяли страната в такава криза, каквато са я оставяли левите. Това е факт, който никой не го оспорва. Та време е едно поколение с 10-15 години по-млади от нас все пак съвременници, живели тези години, да се мобилизира и с тяхното мислене, с десни позиции – да продължат.

Вие самият нямате ли политически амбиции? Догодина предстоят парламентарни избори...
Нямам амбиции. Трудна ми е някак политическата реабилитация. Трябва да се откажем от това нещо. Да, имам амбиция да променя България. Аз обичам България. Живея тук, децата ми живеят тук. Независимо че двете ми големи дъщери получиха образование извън България, те са си тук. Искам да са си при мен. Искам България да не бъде на последно място в Европа. Тава го искам и съм силно амбициран да го постигна. Но ми е напълно ясно, че това по политически път трудно може да стане. Най-накрая България трябва да тръгне напред и в даден момент и да влязат и експерти. Това за мен е бъдещето на страната ни. Едно експертно правителство. Нека политиците държат парламента, но министър- председателят ни да бъде експерт. И то икономист. С един стабилен финансов министър - професионалист.

София най-добрият град за живеене ли е?
За мен – да. За мен минаги е бил, откакто съм се родил. Аз съм роден на ул. „Оборище” в центъра на София и все си ми е най-хубавият град. Трудно можеш да ми промениш мнението. Каквото и да става, камъни да падат, пак София ще бъде най-хубавият град.

За какво днес бихте казали: „Ох, олекна ми!”
Да видя трите си дъщери омъжени. (смее се).
И ако говоря за правителството, когато човек няма трудови навици, не е работил, няма познания, и най-малкият проблем му се струва голям. И друг път е валяло сняг, и друг път са били лоши условията, сега само вдигаме шум. Защото на хората им се струва, че нещо изключително е станало. Абе ти си там затова. Нали затова си министър- председател, нали затова си министър, да се пребориш с тези проблеми.

При вас имаше ли такива наводнения?
При мен нямаше, но аз също съм допускал, една година си спомням горе-долу такова състояние на улиците,  поради чисто организационни причини. Една година беше много тежък януари и „цъфнаха” чак жълтите павета, ей така, излязоха нагоре от местата си.... Затворихме „Царя” и ги оправихме. В крайна сметка, ти си там, за да го оправиш, а не да хленчиш и да виниш другите. А когато нямаш трудови навици, всяко нещо ти се струва изключително.