Приета на заседание от 31 януари 2010 г. – гр. Пловдив

ОТНОСНО: Икономическата криза в България и предприемане на спешни мерки за справянето с нея

Съюзът на свободните демократи изразява огромната си тревога от тежката икономическа ситуация в страната и липсата на адекватна политика на правителството на България за преодоляването й.
Бюджетната политика на правителството от началото на мандата му, както и приетия бюджет за 2010 година, водят не до преодоляване, а до задълбочаване на кризата. Основните грешки са:

- Късната актуализация на бюджет 2009, наподобяваща бюджетните решения приемани в края на всяка година по време на управлението на кабинета Станишев.
- Неразплащането на държавните задължения.
- Неизплащането на земеделската субсидия.
- Слабата работа по усвояването на европейските фондове.

Резултатите от тази политика водят до най-ниска осигуреност на поръчки през последните 10 години – около 4 месеца. Натоварването на производствените мокности е стигнало 60%, докато в периода преди кризата беше 80%. Усвояването на европейските фондове е по-лошо от всякога. Затворени са редица програми за средния и дребен бизнес. За трите години членство в ЕС България е внесла над 1 милиард 100 милиона евро в бюджета на Европа, а е усвоила по оперативни програми едва 340 милиона евро. Поради лошо управление, бедна България е нетен донор с близо милиард евро на богатия европеец.

Всичко то ва довежда до бързо нарастване на безработицата, увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, която стига към 100 млрд. лева. Застрашително намаляват разходите в жизнено важни сфери:  здравеопазване, вътрешна сигурност, общини. Безспорен спад има в  жизнения стандарт.  Продължава слабата работа по усвояването на европейските фондове.

За да се преодолее тежката ситуация ССД смята, че е необходима незабавна смяна на икономическия екип на правителството, начело с финансовия министър Симеон Дянков. За 6 месеца този екип не показа квалификация за приемане на радикални мерки за преооляване на кризата. Напомняме, че за три месеца през 1997 година у нас бе преодоляна повече от 200-процентна инфлация и в България беше въведен валутен борд. Необходимо е предприемането на спешен антикризисен пакет от финансови и икономически мерки, за да не се повтори подобна ситуация.

Този пакет трябва да включва действия в две посоки:
1.    Мерки за увеличаване на потреблението и стимулиране на производството
-    Бързо разплащане на държавните задължения, които възлизат на близо 2 милиарда лева.
-    Незабавно разплащане на земеделската субсидия – европейска и българска компонента.
-    Намаляване на сроковете за възстановяване на ДДС.
-    Приемане на пакет от целеви програми, финансирани от държавния бюджет и от банкови институции.
-    Финансиране на големите проекти по оперативните програми от държавния бюджет до освобождаването им от Европейската комисия.
-    Незабавно отваряне на европейските програми за дребния и средния бизнес – конкурентноспособност, селски райони и други, както и въвеждане в действие на програмата „Джереми” за гаранции на дребния и средния бизнес.
-    Незабавни мерки за подкрепа на износа.
При невъзможност тези средства да бъдат финансирани директно от държавния бюджет, е необходимо да се подготви допълнителен пакет за финансиране – емитиране на дългосрочни ДЦК, споразумение с Международния валутен фонд, ускоряване на целеви заеми от инфраструктурните банки.
2.    Мерки за намаляване на социалните последствия от кризата:
-    По-плавно намаляване на заетостта в публичния сектор и осмисляне на работата му. Не можем да се оплакваме непрекъснато от липса на административен капацитет и да уволняваме хора, без да ги натоварим с достатъчно работа и да насочим действията им в ефективна посока.
-    Разширяване на активните мерки на пазара на труда и главно тези, които водят до незабавно откриване на работни места, включително усилване на програмите за временна заетост.
-    Временно удължаване на срока за обезщетение при безработица най-малко с 1 месец.

    Това са само част от приоритетите, които трябва да залегнат в една правителствена антикризисна програма.
Призоваваме един широк икономически екип да изготви такава програма и парламентът на Република България да я приеме и следи за изпълнението й.
Ако има нещо оптимистично, това е, че положението е по-добро от 1997 г. и Европа е зад нас.
Затова нека да не тичаме назад във времето защото 1997 година не беше толкова отдавна.

Приемете искрените ми лични пожелания, както и на Съюза на свободните демократи, по случай празника на Димитровград.

Оценявам като чудесна традицията 10 дни на жителите и гостите на града да се предлагат стойностни празнични инициативи – концерти, изложби, спортни прояви, благотворителни базари и хепънинги. Хубаво е през своя мандат кметската управа да създава за хората придобивки, с които да подобрява ежедневието им и с които да се помни с добро.  Искрено се надявам, че от днешния 2 септември, когато е предвидена кулминацията на празниците, жителите на Димитровград и гостите на града ще останат с незабравими спомени.

По случай празника, желая на Вас, а чрез Вас и на всички жители на града много здраве, лично щастие и успехи във всяко начинание. На Вашия екип пожелавам да поддържа ентусиазма си с все повече подобни интересни инициативи, които да радват хората.

С най-добри пожелания:  Стефан Софиянски

Председател на ССД

2 септември 2010 г.

Иван Антикаджиев е роден на 9 май 1954 г. в Добрич. Завършил е стоматология в Медицинския университет София през 1979 г. и е специализирал здравен мениджмънт в УНСС през 1999 г. Работил е като зъболекар в Троян в периода 1979-1982 г. От 1982 г. досега работи в София и в момента ръководи частна стоматологична клиника. От 2001 г. е член на ССД, негов зам.-председател. Учредител е и първи председател на възстановения Български зъболекарски съюз. В периода 1991-1992 г. по време на първото демократично правителство на СДС е заместник-министър на здравеопазването.

- Д-р Антикаджиев, АП излезе с коментар, че нашето здравеопазване е най-болно в Европа, това създава ли проблеми за потребителите на тази услуга? И какъв експертен съвет бихте дал на управляващите тази дейност?

- Потребителските проблеми ги решава правителството. А добрият съвет е добре дошъл, когато е чут. В здравеопазването нещата са много сбъркани. В една система, в която потребители, изпълнители и ръководители са недоволни, значи всичко е кардинално объркано. През последните двайсет години на промени много се мъдрува върху тази система, беше приет един модел, който близо десетина години продължава да се усъвършенства. Или поне се афишират намерения за подобрения и развитие. Редно е да се запитаме и да си отговорим на въпроса дали можем да усъвършенстваме нещо, което е сбъркано. Или да имаме волята да си признаем, че сме се провалили и да започнем отначало.

- Преди време казахте, че е необходим нов здравноосигурителен модел, какво имате предвид?

- Както казахте в началото, ако разсъждаваме само от потребителска гледна точка, здравеопазването е една прецизна и сложна материя, за която много добри професионалисти би трябвало да отделят много време. Нямам предвид това да са само медицински лица, а и сериозни икономисти. Азбучна истина е, че инвестициите в капитала трябва да водят до печалба плюс, а най-ценният капитал е човешкото здраве. Когато обаче в него не се инвестира, не се мисли как да се реинвестира, да произведе повече здраве, не се получава системата. Трябва да се влага в здравето, да има добър мениджмънт, да има хора, които освен медицински познания да разбират от бизнес, за да направят модела работещ при пазарни условия в държавата. Не е редно здравеопазването да е извън общия план на държавата, извън общото развитие. Преди двайсетина години приехме, че ще вървим в пазарна посока и здравеопазването също трябва да следва този курс.

- Това означава ли, че парите, които държавата налива за този сектор, не се използват правилно?

- Парите в по-голяма степен ги дават гражданите. Всъщност може би единственото нещо, което в тази дейност беше направено правилно, е въвеждането на здравноосигурителния модел, но пък не беше развит докрай. Но оттам нататък формата на осигуряването, отговорностите на всеки един човек, задълженията, са на цялото общество. Както хората си плащат тока, така трябва да си внасят и здравните осигуровки. Държавата има ролята на разпределител на тези средства. В самият здравноосигурителен модел точно и ясно трябва да бъде регламентирано докъде се простират отговорностите на гражданите, да има забрана и никой да не пипа пари от този фонд, за кои и доколко държавата ще се грижи. Притеснително е, че по тези теми не се водят сериозни и задълбочени разговори. Сякаш стана модно да се набелязва един проблем и всички да се фокусират с коментари върху него. Примерно сега съсредоточаването е върху здравната карта. Хубаво, до три месеца тя може би ще стане готова, но това едва ли ще доведе до задоволство от услугите в здравеопазването. Тази карта обаче няма как да подобри храната, оборудването в болниците, отношението на изпълнителите на медицинската помощ към пациентите. През последните години израсна ново поколение, което иска да живее сега и добре и което като гледа какво се случва в държавата, най-често си хваща куфарите и заминава зад граница. Лекарите не са изключение от останалите българи и случващото се в страната само защото са положили Хипократова клетва.

- Къде са пробойните в здравеопазването?

- На много места. Като се започне от начина на формиране на цената на всяка една услуга, мине се през вноските, които гражданите осигуряват, неправилната събираемост, грешното преразпределение. Проблемите са много. Цялата система трябва да бъде преревизирана. Нали знаете, че един москвич, колкото и да го ремонтираш, никога няма да заприлича на мерцедес. Няма нищо обидно да се признае, че нещо е сбъркано. Щом на всякакви нива всички са недоволни от тази система, значи тя е цялостно увредена и сбъркана.

- Как смятате, тази така дълго обсъждана здравна реформа изобщо стартира ли?

- Стартира с много фойерверки и с отлагане. Правителството на Иван Костов започна промените, но бяха спрени преждевременно, загуби се посоката, образът и вече няма никаква яснота, а съсловието потъна в апатия. Този процес на реформи няма да протече само за една година, нужни са поне два мандата. Необходимо е да има поне ясно разписан план, програма кое за колко години ще бъде свършено и какви финанси ще са необходими. Ние приехме да живеем в държава с пазарни взаимоотношения, но сякаш някои просто не желаят да се съобразяват с това. Може ли някой нормален човек да ми обясни що за безумие е това „недофинансирана болнична пътека”. Какви са тези думи, които бяха въведени?! Можете ли да си купите един „недофинансиран” хляб?

- Нормално ли е всеки ден да напускат по един лекар и една медицинска сестра?

- Може би нашата здравна система ще се оправи, когато всеки ден започнат по един лекар и една медсестра да идват на работа в България.

- Вие сте първият председател на възстановения Български зъболекарски съюз, вашето съсловие ще подкрепи ли протестите на лекарите?

- Съсловният живот у нас също е малко сбъркан. Противник съм на тази популярност на тези организации. Аз съм един от тези, които ги възстановявахме, и може би съм малко идеалист, но не виждам това да са организации, в които членуват водещи лекари. Не са структури, в които е престижно и е въпрос на чест и достойнство да членуваш. Те бяха възстановени в казионния си вид със задължителното членство и с политическа намеса. А би трябвало да се грижат за нивото на професионализма сред лекарите, за тяхното постоянно усъвършенстване и т.н. Финансовите параметри, които те защитават, не са най-доброто в тяхната дейност. А когато става въпрос за стачки, то затова си има синдикати. И тука има нещо сбъркано. Според мен този протест е в резултат на едно политическо решение, което защо и как е взето не е ясно. В преговорите, които се водят с правителството, нали участват лекари, нали подписват някакви рамкови договори, а в крайна сметка се оказва, че и с този пакт, и без него здравеопазването все е зле. Лекари участваха в преговорите със здравната каса и подписаха тези „недофинансирани пътечки”. Ето една ярка илюстрация за липсата на логика в здравната система.

- Сред стоматолозите няма ли криза?

- Сред стоматолозите 98% са частници и работят изрядно и открито по правилата на пазара. Да сте чули те да протестират, да имат дългове към някоя институция или доставчик? Приватизацията в болничната помощ не се състоя, тя е факт само при стоматолозите. Колкото до кризата, не мисля, че има сериозни отпечатъци върху нашата дейност, защото хората за съжаление боледуват. Вярно, някои се ограничават. Стоматологията все пак е съпътстваща, тя не е животоопределяща.

- Казват, че сте най-известният стоматолог в държавата, какво бихте посъветвал здравната министърка - коя е първата стъпка, която трябва да се направи, за да потръгне организацията в здравеопазването?

- Хората са тези, които казват кой е добър, кой не е като специалист. С една стъпка нищо не може да се направи. Здравната министърка трябва да посочи десет стъпки, разположени във времето, преосмислени. Ако трябва ще я чакаме още шест месеца, но след това да ни посочи тези десет стъпки. Първата тя вече обяви – това е приемането на здравната карта. Но аз ви моля, след като се приеме тази карта, да направите едно допитване до гражданите за това дали са усетили някакво подобрение в медицинското обслужване. Уверявам ви, че тя няма да промени нищо. Но трябва да я има.

- Като зам.-председател на дясна партия как ще коментирате факта, че много години десните партии са в опозиция и това добре ли е за държавата?

- Зле е за здравеопазването. За държавата също.

Публикувано във в. Труд (24 август 2010 г., вторник)

- Г-н Софиянски, не избързахте ли с предложението си проф. Михаил Константинов да е обща кандидатура на десните партии за президент?

- Дано не ми се сърди Мишо Константинов, защото не съм споделял с него. Чрез неговото име аз посочих типа човек, който олицетворява хората от прехода. Хората, които доведоха страната до членство в ЕС и НАТО и до това да има частна собственост, частно земеделско стопанство и т.н.. Мишо Константинов от самото начало работи за този преход.
Ще призная, че от Съюза на свободните демократи поканихме проф. Константинов за кандидат за президент през 2006 г., когато беше издигната кандидатурата на г-н Неделчо Беронов, но тогава той отказа.

- С какъв мотив отказа проф. Константинов?

- Няма да коментирам. Но си мисля, че мотивите от тогава вече не са валидни и дано не ми сърди, че посочих неговото име като човек, който може да мобилизира десните избиратели.

- Общата дясна кандидатура не зависи ли от "Синята коалиция", която все още не е излязла с решение?

- За да е успешна, дясната кандидатура трябва да бъде излъчена на предварителни избори. През този мобилизационен период далеч преди изборите десните трябва да имат някаква нова инициатива. Това би могло да са предварителни избори, които аз съм печелил два пъти и два пъти съм бил избиран за кмет. Петър Стоянов също е печелил предварителни, а след това и президентски избори.

- Какви са нагласите в СДС и ДСБ за провеждане на предварителни избори, сондирали ли сте мнение?

- Два пъти поред те отказваха, но дано са се променили. В момента партийният елит на "Синята коалиция" се е съсредотичил в 14-15 души, които десета година са в опозиция в парламента. Това деформира до известна степен съзнанието им, тъй като тия хора са свикнали с опозиционното мислене. Трохичките, които им подхвърля ГЕРБ им се струват златни кълбета и така се принизява всякаква инициатива. А без силно дясно присъствие страната върви назад и това се вижда през последните години.

- Не са тайна вашите непримирими отношения с Иван Костов, както и че той е чвекът, който посочваше кой да е десния кандидат за президент, кой за кмет на София. Дали и сега няма да стане така?

- Когато говорим за нашите отношения, аз ще напомня, че Съюза на свободните демократи имаше смелостта на последните президентски избори да номинира Иван Костов за кандидат. Това беше съвсем коректно, защото достатъчно близо бяха спомените за успехите на дясното управление. Но Костов се уплаши и избяга. Тогава се спряхме на Петър Стоянов, но Костов и него не подкрепи. Така се стигна до неизбираемата кандидатура на Неделчо Беронов , без да подценявам качествата му.
За да избегнем назначаването на кандидати, каквито бяха Мартин Заимов за кмет на София и на Неделчо Беронов за президент, трява да отидем на предварителни избори. Защото понякога дори допускам, че тези кандидатури бяха провокация, тъй като се оказаха в полза на печелившите конкуренти.

- Няма ли да бъде употребено името на проф. Мишо Константинов?

- Не смятам. Ако има още два-трима достойни кандидата и изберем по-добрия, какво по-хубаво от това. Един такъв процес трае около година и би довел до предварително лансиране на десния кандидат. А и как ще бъде употребен Мишо Константинов, когато всички знаем качествата му? Той няма как да стане по-лош.
Така че най-добре ще е да има предварителни избори с ясни правила. Те биха могли да бъдат и открити. Не се страхувам да поканим в тях и ГЕРБ.

- Не се ли притеснявате, че идеята ви може да бъде посрещната от "Синята коалиция", която е в парламента с думите: Кой е Софиянски и ССД, че да ни казва какво да правим?

- Парламентът не е върх на политическия живот. За някои парламентът е място за пенсионери, които няма какво да дадат на обществото, особено ако са в опозиция. Имам право  да изразя позицията си и да давам идеи след три спечелени избори в София, след два спечелени избори за парламент, с работата си в Комитета по пощи и далекосъобщения. Моето послание е по-скоро към хората на прехода, които бяха унижени и обидени от сегашната партокрация, защото тя дойде в резултат на техните жертви и усилия. Както и срещу позициите на ГЕРБ, че трябва да заличим хората на прехода, може би с изключение на скаталите се в парламента.Така че няма от какво да се притеснявам. А и ние от ССД сме доказали, че сме можещи хора.

Изтече една година под управлението на ГЕРБ. И на нея можем да гледаме точно като на загубена скъпоценна течност, изтекла през счупена бутилка.

Още помним гръмките декларации от типа “800 дни”: “ще разбием организираната престъпност”, “ще натикаме всички в затвора”, “ще намалим ДДС”, “ще увеличим пенсиите”, “ще плащаме навреме земеделската субсидия”...

Светлото бъдеще се обещаваше в количества, близки до перспективите, които ни даваше всеки пореден конгрес на БКП от Априлския пленум насам, та до Станишево време.

Но какво се случи?

Борбата с организираната престъпност - да. Доколко тя е била ефективна, ще преценим след мотивираните съдебни решения.

Но проблемът с битовата престъпност в тежките икономически условия, в които живее българинът, се увеличава.

И дотук с нещо, което се свърши или се върши.

Обещанията за намаляване на ДДС и увеличаване на пенсиите бяха правилни и трябваше да бъдат изпълнени още с актуализацията на бюджет 2009. Той бе обещан за септември 2009 и бе направен по станишевски през последните дни на декември, без в него да има каквато и да било добра вест или идея.

Намаляването на ДДС и увеличаването на пенсиите щеше да бъде подадена ръка на бизнеса. За възрастните хора с ограничени възможности това даваше шанс да имат един по-нормален живот.

За икономиката това щеше да означава увеличено потребление и повече оборотни средства. За бюджета - по-високи данъчни постъпления. Изобщо - ускорен оборот на паричната маса.

Днес това би начертало една по-добра икономическа обстановка.

Все пак имаше още един инструмент - бюджет 2010. Той бе приет със заглавието: “Да посрещнем предизвикателствата на кризата и да осигурим подкрепа за хората в трудни времена” и под бурното клакьорство на СДС и ДСБ.

Иван Костов: “Новият бюджет е реалистичен, смела и разумна е целта за подготовка на страната ни за еврозоната, както и търсенето на варианти да се гарантира енергийната сигурност на България.” Незнание или провокация?

Бюджет 2010 разсипа очакванията на хората, които могат да четат цифри, че в България ще се случи нещо добро. И неизбежното стана. Бюджетът се провали - с гръм и трясък мина през безпрецедентно острите критики на МВФ и ЕК, а що се отнася до еврозоната, червеният картон бе показан високо.

Толкова високо, че дори нищо не разбиращият Дянков каза публично: “Добре, че не влязохме в еврозоната” - като че ли е имало шанс да влезем.

Актуализацията на бюджета - безлична, паническа дотам неадекватна, че дори СДС и ДСБ се опитаха плахо да протестират, също безлично и неадекватно. Симеон Дянков даде поредното обещание в Брюксел за нисък бюджетен дефицит - “до 2013-а ще намалим дефицита”.

Същият министър на финансите, който заедно с министър-председателя гръмко и тържествено ни уверяваха в края на 2009 година, че са успели да балансират продънения бюджет на тройната коалиция. Просто да умреш от яд!

Нека погледнем реалната икономическа картина в страната през последната година. БВП на България е това, което всички ние произведохме. На всеки един от нас за 2009-а се падат по 42 500 евро от това, което страната е произвела - произвели сме 5% по-малко от 2008 година.

Но дори бюджет 2010 и неговата безславна актуализация не обещават подобрение. По този показател сме на последно място от европейските страни.

Не само това - от нас по-добре са неевропейските Хърватия, Турция и Черна Гора. Малко по-добре сме от Македония, Босна, Херцеговина и Албания. Приносът на днешното правителство в спада на БВП: трето тримесечие 2009 - спад 5,4%, четвърто тримесечие 2009 г. - спад 6,2%, първо тримесечие 2010 г.- спад с около 4%.

В годишен план очакваме нулев растеж.

БВП в еврозоната още през първото тримесечие на тази године е нараснал средно с 0,2%.

Безспорни са лошото наследство от тройната коалиция и световната икономическа криза.

Но за какво идва новата власт, ако не да подобри нещата! Ако през 2007 година служебното правителство беше се мотало толкова, колкото днешното, България нито щеше да има валутен борд, нито щеше да е член на НАТО, нито да е в Европейския съюз, нито ГЕРБ щеше да е на власт.

Да не говорим за резерва. Заварени през юли 2009 г. - 6,95 милиарда, днес - 5,40 милиарда - системно намаление, което ще продължава и с приетата актуализация на бюджет 2010. И човек се пита къде са, като през май декларираме 1,36 милиарда дефицит?

България имаше ваксина против кризата. Но две поредни правителства не я използваха.

Страната ни има на разположение близо 7 млрд. евро европейски средства за периода 2007-2013 година. А какво да кажем, като критикувахме Станишев, че усвоява едва по 200 милиона годишно, а за една година след него са усвоени 150 милиона и са подготвени за усвояване само 121 милиона.

Или общата картина на двете последни правителства - внесени в европейския бюджет 1,5 милиарда, усвоени 750 милиона до крайния потребител достигнали 350 милиона.

Вода гази - жаден ходи.

Земеделието - нашата традиция, нашето бъдеще. Отрасъла, на който трябва да обръщаме най-много внимание, защото той е нашето основно предимство пред останалите европейски страни. Защото от началото на промените досега нямаше правителство, обърнато с лице към земеделието.

И въпреки това българският земеделец с търпението на Елин-Пелиновите и Йовковите герои продължава да ни носи на гръб, произвеждайки насъщния ни. Поредни обещания - поредни неизпълнения.

Изплащане на земеделската субсидия за 2009-а през март-април 2010 г., липса на политика за животновъдството, неясна позиция за ГМО и за чистите култури, каквато Европейският съюз отдавна има.

Енергетиката - знае ли някой? На среща с Путин - ще има транзит на руски газ и нефт през България. На среща с Обама - няма да има такъв транзит, към днешна дата - чакаме брюкселският чиновник да се произнесе.

Безсилие и безстилие.

Безсилие. Защото правителството не се справи с нито един от сериозните проблеми на страната за една цяла година.

Безстилие. Защото така и не разбрахме кое ще е последното решение, по който и да е въпрос.

Но все пак има едно постоянство. Правителството има една системна обща позиция: Кой е виновен за състоянието - тройната коалиция, организираната престъпност, хората на прехода.

При нерешим проблем - ще го дадем на прокурора. При неизпълнено обещание - радвайте се, че положението не се влоши (справка: пенсии и ДДС).

Въпреки хубавото лято е мрачно и тъжно. Но човек вечно живее с надежда. Надеждата, че най-сетне ще се съсредоточим върху три основни стълба на България - икономика, земеделие, общини.

Че подобно на другите страни ще направим един стабилизационен пакет от мерки, които целево ще доведат до увеличаването на БВП.

Че ще намерим сили и смелост да изтеглим кредити, с чието правилно използване ще дадем утре по-висока пенсия на родителите си и ще осигурим по-висока заплата на децата си.

Че светлото бъдеще ще дойде след нашата жертва днес. А тази жертва е малка. Работа от сутрин до вечер, решителност в действията и приемане с открито чело на обществените негативи там, където си сигурен, че си прав.

Съзнанието, че си българин и за България си отговорен повече, отколкото брюкселският чиновник, американският президент и руският президент, взети заедно.

Стефан СОФИЯНСКИ